Хиатална херния наричаме навлизането на коремни органи в гръдния кош през хиаталният отвор на диафрагмата, през който нормално преминава хранопровода. При определени обстоятелства този отвор се разширява и в гръдната клетка може да навлезе стомах, дебело черво и други коремни органи.
Въпреки, че съществуването на хиатална херния е описано в ранните медицински текстове, сериозно внимание на това състояние се обръща едва през миналия век поради асоциирането му със гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) и неговите усложнения. Съществува и връзка между наднорменото тегло и наличието на хиатална херния. Тя често не предисвиква симптоматика и се открива случайно. В редки случаи може да се развият животозастрашаващи усложнения.
Хранопровода преминава през диафрагмалния хиатус между крачетата на диафрагмата за да достигне стомаха. Диафрагмалния отвор е дължина около 2 см. и е изграден от мускулно-апоневротични влакна от крачетата, започващи от двете страни на гръбначния стълб, минаващи около хранопровода и включващи се в сухожилния център на диафрагмата. Размерът на хиатуса не е постоянна величина – той се стеснява при повишаване на интраабдоминалното налягане, например при вдигане на тежести и кашляне.
Навлизането на хранопровода в стомаха става непосредствено под диафрагмата под остър ъгъл. Последните му 3-5 см са наречени долен езофагеален сфинктер (ДЕС). Този сфинктер е само функционален, а не анатомичен – при измерване на налягането в хранопровода (манометрия) в тази зона се установява високо налягане. Горната му част нормално лежи в областта на хиатуса, а долната – в коремната кухина. Коремната част на хранопровода е покрита от фибрознен слой съединителна тъкан, наричан френоезофагеален лигамент, който фиксира ДЕС под диафрагмата. Всяко внезапно повишаване на интраабдоминалното налягане въздейства върху коремната част на ДЕС и води до повишаване на сфинктерното налягане, предотвратявайки по този начин връщането на стомашно съдържимо към хранопровода. Острият ъгъл, който се образува между стомаха и крайната част на хранопровода (т. нар. ъгъл на Хис) действа като клапа и също не позволява рефлукс.
Гастроезофагеалното съединение действа като бариера срещу киселото стомашно съдържимо чрез комбинация от механизми, предотвратявайки въздействието му върху хранопровода. Компонентите на тази бариера са крачетата на диафрагмата, ДЕС и ъгъла на Хис. Наличието на хиатална херния компрометира антирефлуксната бариера – налягането в областта на ДЕС намалява, нарушава се и очистването на хранопровода от киселото съдържимо. Пациентите с хиатални хернии имат по-дълга транзиторна релаксация на ДЕС особено през нощта. Съвкупността от тези фактори значително увеличава времето на въздействие на солната киселина върху езофагеалната мукоза.
Продължителното дразнене на хранопровода от киселото стомашно съдържимо може да доведе до скъсяването му вследствие на фиброзиране на надлъжните мускулни влакна и така да предразположи придърпване на стомаха в гръдния кош.
Значително по-често се среща в развитите страни. Честотата на хиаталната херния се увеличава с възрастта, от 10 % при хора под 40 г. до над 70 % при тези над 70 г. Това се обяснява със загубата на еластичност и отслабването на мускулите с напредването на възрастта. С намаляване на тъканната еластичност, гастроезофагеалното съединение може да не се върне на нормалното си място под диафрагмата след преглъщане. Загубата на мускулен тонус около диафрагмалния отвор може да доведе до разширяването му.
При пациенти с болестно затлъстяване повишеното интраабдоминално налягане предразполага към преминаване на коремни органи в гръдния кош.
Хиаталните хернии стават все по-големи с времето, като е възможно целият стомах да навлезе в гръдния кош. Рискът от заклещване, волвулус и перфорация достига до 5 %. Това усложнение е потенциално летално и се налага оперативно лечение. Поради високата смъртност, свързана с това усложнение, се препоръчва планово оперативно лечение при диагностициране на това заболяване.
Хиаталната херния се среща значително по-често при жени. Това се обяснява със силите, действащи върху гастроезофагеалната зона по време на бременност и раждане.
Хиаталните хернии биват четири типа:
Тип I (плъзгаща) > 90 %– гастроезофагеалното съединение е над диафрагмата, поради некомпетентност на френоезофагеалната мембрана.
Симптомите при този тип хернии са същите както при ГЕРБ:
– парене зад гръдната кост
– регургитация на кисели материи в устата
– дисфагия (при доброкачествена стриктура)
– болки в гърба ( пенетриращи язви при Баретов хранопровод)


